Блогове на bandyov

bandyov
55, Русе, България

"Ако единствената молитва, която казвате през целия си живот, е благодаря, то това би било достатъчно."
Екхарт Толе




Обикновените приятели се стремят да говорят за моите проблеми.
Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с проблемите си....
...Обикновените приятели, когато ме посещават вкъщи, се държат като гости.
Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами....
...Обикновените приятели мислят, че с приятелството ни е свършено, когато имаме разногласия.
Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не сме имали разногласия...


Имало едно време три сестри. Едната била мързелана. Втората – зла като усойница. А третата била и умница, и красавица, и работливка – да й се ненарадваш.

Една сутрин пред вратата им спряла каруца. Сестрите излезли да погледнат кой е дошъл. В колата седяла непозната възрастна жена.

- Коя си ти? – попитали момичетата.

- Аз съм Съдбата. Дойдох да ви намеря съпрузи.

Тя ги качила при себе си в колата и потеглили. Скоро спрели в едно село. Видели, че в полето един млад момък оре и работата гори в ръцете му. Каквото имало да се поправя или изгражда в селото – все при него ходели.

- Ето, това е твоят мъж – казала Съдбата на мързеливата сестра. Тя слязла, а колата продължила нататък.

Отишли в следващото село. Там живеел момък, който не отказвал помощ на никого. Бил добър и грижовен към всички – от първенците до уличните кучета.

- А това е твоят – казала Съдбата на втората сестра. Тя слязла и колата продължила пътя си.

Стигнали и до трето село. В последната къща, потънал в мръсотия, лежал пияница и похърквал. Спряла Съдбата колата си и казала на третата сестра:

- А този е твоят мъж.

Разплакала се хубавицата.

- Защо на мен се падна такъв? На сестрите ми намери най-добрите, най-способните момци, а на мен – този нехранимайко. Няма ли за мен по-добри мъже?

- Има – въздъхнала Съдбата. – Но само този не може без тебе.

untitled_design_11_1.jpg?itok=Yk2Oao0A


Двама влюбени отишли при един мъдрец и го попитали:

- Днес ние сме много влюбени, искаме нашата любов да продължи вечно, ти си мъдър, кажи ни как да задържим любовта?

- Добре, казал мъдрецът. Намерете по един орел, уловете го и го донесете при мен на върха на планината.

Двамата млади се разделили и по различни пътища намерили всеки един по един орел. Донесли го при мъдреца.

- А сега им вържете краката и ги пуснете да излетят.

Младите така и направили. Вързали краката и пуснали орлите. Не след дълго те паднали на земята, не успяли да летят. Започнали да се кълват един друг в опит да отвържат краката си.

- Отвържете ги, казал мъдрецът. И отново ги пуснете.

Орлите излетели нависоко.

- Ето това е тайната, никога не се „връзвайте“ един друг, защото тогава любовта ще умре и нито един от вас няма да може да живее на воля и да се радва на своя полет. 


За празника – да има топлина.
Да сложим хляба и солта на масата.
В душата ни да грейне светлина.
Да има обещание за щастие.
Да можем до конец да си простим.
Да можем до безкрая да забравим.
Озмразата да мине като дим.
А завист и дребнавост – да оставим.
Да се смалим, пред всичко по-голямо,
пред птиче и дете, да се смирим...
Единствено във погледа на мама
да се открием, и да се родим
и все да се предаваме нататък
като звезда, прозряла небесата...
Раздаващи се без остатък...
И Бог да се роди – в сърцата ни.


Мира Дойчинова - irini



В последния ден от своя живот, преди да се завърне към Вечността, Старата година устройва нещо като тържествено посрещане на своята приемница - събира всички човешки Качества и беседва с тях до 12 часа, до момента на своята смърт, до момента на раждане на Новата година.
Ето, и вчера беше така - вечерта на гости при Старата година започнаха да се събират странни и неопределени същества - същества, чиито имена и форми са ни познати, но чиито същности и значения още не можем да си представим съвсем ясно.
Най-рано от всички пристигна Лицемерието под ръка със Смирението, след тях важно пристъпваше Честолюбието,…


Един баща имал две дъщери. Едната била женена за градинар, а другата — за тухлар. Веднъж бащата отишъл при жената на градинаря и я попитал как върви животът.

- Всичко е наред - казала му тя. - Имам само едно желание: да завали силен дъжд, за да полее хубаво растенията на моя съпруг.

На следващия ден мъжът отишъл при другата си дъщеря. Попитал и нея как е семейният живот. Тя също била доволна и имала само едно желание: да не вали дъжд, за да могат тухлите на мъжа й да изсъхнат.

Бащата не казал нищо, само си помислил:

- Хората имат различни нужди, трудно…


Пилеем на вятъра времето -

броените дни на земята.
Живота безценен пилеем -
безкраен, но толкова кратък...

Пилеем без разум парите,
спечелени с труд непосилен.
Не можем да купим мечтите,
ни здраве, ни обич, ни име...

Пилеем без мярка любови.
Сърцата си крехки пилеем.
Заблуда е жалка, че можем
без обич, сами да живеем.

Пилеем! Пилеем на вятъра!
В живота си всичко пилеем...
И сякаш не забелязваме,
как жалки, бездушни живеем...

ВАНЯ СТАТЕВА©

РезÑлÑÐ°Ñ Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñажение за на вÑÑÑÑа


Българската риба е ни риба, ни рак. Когато няма риба, и българската риба е риба. Тя е най-мълчаливата риба в света. И си знае защо. Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който я пържат. От векове българската риба се лови на чужди въдици. И се пържи в собствената си мазнина. Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан. Съвсем сплескана. Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист. И пасе трева, Нито една българска риба не си знае гьола, тя…


Щом важно решение трябва да взема,
каквото да правя, каквото да струвам,
заставам отново пред тази дилема:
умът наставлява, сърцето не чува.

Кого да последвам, кого да послушам?
И точния избор как да направя?
Когато в гласа на ума си се вслушам,
размисля ли – прав е, си казвам накрая.

Последвам ли него – бунтувам сърцето.
То властва по свои, сърдечни закони
в света на човешките чувства, където
не дава на никого право на вето.

Как да реша кой е верният път!
На кръст ме разпъват сърцето, умът.
И най-често все така става, че ето -
изслушала трезво гласа на ума,
накрая аз следвам гласа на сърцето.

А някъде в мен, над бита, над нещата,
търпеливо ме вика…


← предишна 1 2 3 4 5 ... 30 следваща
Блогове
Блоговете се актуализират на всеки 5 минути