Блогове


06.06.2013
stimi
58, Симеоновград, България

Два облака когато се целунат -
проблясва в миг светкавица изгаряща.
От тази страст небето се вълнува
и рони сълзи топли, парещи.
Когато се целунат две реки -
едно море, дълбоко и вълнуващо,
от ласките им ражда се, кипи,
показва сякаш силата на чувствата им.
А две звезди целунат ли се във високото -
от любовта им силна, споделена,
огрява се земята, а в потоците
зората ги прегръща за последно.
Целунат ли се две човешки същества -
тогава бурята започва със светкавици,
минава през морето, през нощта,
докосва на звездите прелестта,
и с първите лъчи на утринта
се спотаява с нежност във сърцата им.
Kali


stimi
58, Симеоновград, България

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев


07.06.2013
stimi
58, Симеоновград, България

"Ако се влюбиш в някого, който не ти отговаря със същото, не бъди строг със себе си. Не си виновен. Просто любовта не е избрала да остане в сърцето на другия. Ако някой се влюби в теб, но ти не го обичаш, бъди поласкан, че любовта е почукала на твоята врата, но внимателно и нежно откажи този дар, на който не можеш да отвърнеш със същото. Не търси изгода, не причинявай болка. По това, как се отнасяш към любовта, можеш да съдиш за това как се отнасяш към себе си. Сърцата на всички ни чувстват еднакво и болката и радостта,…


stimi
58, Симеоновград, България

Толкова, колкото...


Аз съм толкова, колкото обич ми трябва.
И съм толкова, колкото път извървя.
Аз съм толкова, колкото път ми остава.
И съм толкова, колкото всички цветя.

Аз съм толкова, колкото в мене се взираш.
И съм толкова, колкото искам да знам.
Аз съм толкова, колкото ти ме разбираш.
И съм толкова, колкото мога да дам.

Аз съм колкото шепа въздушни целувки.
И съм толкова, колкото вярваш във мен.
Аз съм колкото нежно докосване с устни.
И съм толкова, колкото моите "не".

Аз съм толкова, колкото думи изричам.
И съм колкото цяла една самота.
Аз съм толкова, колкото силно обичам.…


stimi
58, Симеоновград, България

Голямата мечта е дом в душата –
осмисля ден, година, век...
С надежда избродирала крилата си,
светлее във щастливия човек...
Голямата мечта е път без име.
И чака само да я извървиш.
Щом носиш свойта вяра несломима,
посоката си няма да сгрешиш...
Голямата мечта напред те води,
и никога не спира за почивка.
Надскочила епохи и народи,
тя тихичко сърцето ти усмихва...
Защото си е твоя. Чак докрая.
А може би дори и там, отвъд.
Животът е роден, за да мечтае.
Но всяка крачка го превръща в път...
И ти вървиш, към себе си пътуваш.
Пътеките през вечността утъпкваш.
Голямата мечта е съществуване...
И сбъдва се така – на малки стъпки.

Мира Дойчинова - irini


12.04.2016
stimi
58, Симеоновград, България

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат. Но на Вятъра му се сторило малко това и решил: - Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече... И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило. Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но…


stimi
58, Симеоновград, България

Търся някой...
Бистра Малинова

Търся някой, за който да бъда безкрайна,
без до лудост това да го плаши.
Да открие тайния извор в душата ми.
Да потънем в нестихваща жажда.

Да усеща колко са цели минутите
в тишината, когато прегръщаме.
Да ми бъде посока, когато сe губя,
за да има къде да се връщам.

Някой, който, просто така, без причина,
би целунал брега недокоснат.
Някой, който умее да бъде обичан.
И задава открито въпроси.

Някой, който би ме последвал в мечтите.
И не би ми прекършил крилете.
Някой, който носи смелост в очите си
да открива нови вселени.

Не, не принцове търся. Аз съм пустинна.
И живея в един от оазисите...
Сънувам един алхимик, че се скита
и извора търси, скрит…


stimi
58, Симеоновград, България

Amanita Мuscaria

Мъжът, който продаде света
има хубав костюм без гънки.
Очите му са воднисти и гледат
само напред, без да се спират по хората,
по децата на хората,
които нямат какво да сложат
върху своята филийка,
а често нямат и филийка,
върху която да сложат нещо.
Мъжът, който продаде света,
може би е продал душата си.
Но на много добра цена –
вратовръзката му е с цвят на петрол,
ризата му напомня най-белия прах.
Копчетата на сакото му –
лъскави големи хапчета.
Всичко по него е скъпо,
а в него няма нищо.
Мъжът, който продаде света
има нужда от скъпи неща,
за да запълни празнината.
Има високо чело без гънки.
Устните му са студени-
с тях…


30.04.2016
stimi
58, Симеоновград, България

ТВЪРДЕ МНОГО СМЕ СЕ ИЗГУБИЛИ
(текст: Познание-Бг)

Твърде дълго се колебаем…
Твърде много грешим…
Твърде често се заблуждаваме…
Прекалено малко се молим…
Недостатъчно вярваме…
Прекалено бързо се предаваме…
Твърде малко отстояваме Истината…
Твърде непостоянно обичаме…
Често избухваме…
Твърде рядко искаме прошка…
Още по-рядко я даваме…
Прекалено дълго сме наивни…
Свикнахме да отлагаме всяко добро…
Често късно пристигаме…
Много се оправдаваме…

Прекалено очакваме, а сами оскъдно даваме…
Не искаме да се жертваме…за човека до нас…
Прекалено сложни сме станали…
Твърде много сме се изгубили…


stimi
58, Симеоновград, България

Когато вали и се чyвстваш самотен,
Когато болката гори и пари в твоите гърди,
Когато като леден нож разкъсва те от вътре и ти идва да крещиш,
Когато вместо туй ти плачеш и несвързано мълвиш.
Когато няма на кого да се обадиш и няма с кой да споделиш,
Когато мислиш, че ще се побъркаш и търсиш сламка, за която да се заловиш.
Когато от проблемите се чувстваш смачкан и в спомените искаш да се потопиш,
Когато гласът ти е като в пустиня и никой няма да те чуе дори и да крещиш.
Когато във вечния си сън искаш да се унесеш и да заспиш,
Но най-накрая ставаш и знаеш,…


Блогове
Блоговете се актуализират на всеки 5 минути