Блогове


stimi
58, Симеоновград, България

Какво и трябва на една жена..

Блага дума..Цвете и целувка...
Какво и трябва на една жена?
Малко само повече разбиране,
и ще бъде твоя вечно тя...

Ласка нежна..Обич.. Уважение..
И сърцето нейно ще трепти..
Без излишна грубост, без съмнение..
Чудеса за теб ще сътвори...

Страстен поглед..Трепет и желание
Любовта в очите твои да чете
А, не да слуша вечни оправдания
как млад си бил, почти като дете..

Мъжка твърдост..Сигурност и зрялост..
Това и търси винаги една жена..
Ако си такъв, то знай че с радост,
ще бъде с теб дори, и след смъртта...

Добромир Радев


stimi
58, Симеоновград, България

Всеки е бил дете, и всеки има еднакъв копнеж да получи любов. И никой не е роден по никакъв друг начин. Всички казват „Дай ми любов“ и няма кой да даде, защото другият човек е също така възпитан, по същия начин. Така че човек трябва да бъде осъзнат за това, че простият факт на раждането не трябва да остане постоянното, доминиращото състояние на ума. Вместо да казваш „Дай ми любов“, започни да даваш. Забрави за получаването, просто давай.


stimi
58, Симеоновград, България

НЕ МИСЛИ

Не мисли...Всяка мисъл е рана.
Изхвърли си ума в лудостта.
Този свят е страхотна измама,
ако няма я в нас любовта.

Не мисли. Аз единствено чувствам...
Сътворявам те с топли ръце.
Да обичаш е трудно изкуство –
всеки миг да разтапяш сърце.

Не мисли. По добре да сънуваш...
В тази вечност очи затвори:
да си птица във полет си струва
и стрела, щом до смърт те рани...

Не мисли... Потърси свободата.
Във немислещ за утрото мъж.
Тази нощ е късмет в необята.
Заложи цял живот наведнъж!

ekstasis


stimi
58, Симеоновград, България

ИСКАШ ЛИ?
Искаш ли с любов да се накажем?
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...

Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!
В другия криле за полет да намерим
и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!

Искаш ли да се завием с вятър?
За награда - да си подарим дъгата?
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!

Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?
И преди безличните да разтревожим -
да полетим…


stimi
58, Симеоновград, България

Понякога съм лоша и не ставам за обичане -
връхлитам като гръм и разтопявам.
А ти не ме помни... не съм за помнене...
светулките ги няма и ги няма...
Така, че няма нужда да изчезваш -
и двамата разбираме че свърши.
В една дълбока тъмна бездна -
ще падаме и ще се учим.
Но ти мълчиш и някак става тъжно.
Боли ли те?! Не казвай... забрави...
Навярно тихомълком ме осъждаш,
а в мен е пълно - пълно със мъгли.
И обичите стават все по - трудни
и няма да поискам да се сбъднат.
Прощавам всичко, дето ме е късало -
преливам в думи - само да те върна.
По празните пространства на сърцето ми,
по миговете пълни…


stimi
58, Симеоновград, България

НЕ СЕ ХАРЕСВАМ

Не се харесваш?

Но това е грях

и не случайно често

грехопадаш.

Не си перфектна,

просто си жена,

не се погубвай,

спри да се наказваш.

Не искай като Бог

да си добра,

не искай като Бог

да си могъща,

поискай просто

обич и деца,

прегръдка топла,

и легло, и къща.

Поискай също мъж,

несъвършен,

такъв, какъвто Бог ти е изпратил.

И в погледа му влюбен,

озарен,

откривай най-добрия си приятел.

В очите му харесай се

и спри добро и зло

без свян да определяш.

На Господ да отсъжда остави -

това ще те направи съвършена


stimi
58, Симеоновград, България

СЕДНИ ДО МЕН

Седни, за да погледаме дъжда.
Да си починем.
Малко да разпуснем.
Свирепи сме в любовната вражда,
все още жадни – меките ти устни.
Седни до мен. Мълчи. Мълча и аз.
Водата по прозореца се стича.
Крещим си пак, но този път без глас –
Обичам те! Обичам те!
Обичам!
Така красив е пролетният дъжд!
Животът вън отново се заражда.
Седни до мен.
Аз като влюбен мъж
знам как да утолявам тази жажда:
целувка по едната ти ръка,
а после и по страстните ти устни…
По улицата вън тече река –
в такова време няма да те пусна.
Седни.
Да си починем за момент.
Моментът за любов е неизбежен –
един априлски мокър сантимент
в целувките ме прави…


stimi
58, Симеоновград, България

Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ... - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!

Валентина Карагьозова


stimi
58, Симеоновград, България

За миг остани

От очите ти нежност струи,
а гласът ти събужда копнежи!
Не си тръгвай! За миг остани
протегни ми ръцете си нежно.

Нека пия на глътки от теб ,
за да има за утре за после,
ще те търся в безкрайната степ
на самотни споделяне нощи.

Не си тръгвай! За миг остани!
Подари ми целувка - надежда!
Мойте устни ще помнят дори
да угасне усмивката нежна!!

Стефан Александров


stimi
58, Симеоновград, България

Ако искаш да промениш света ... обичай жена, само една жена.

Обичай я и я пази, сякаш тя е последният Свещен съд.
Обичай я през страха и от изоставяне
който тя е изпитва от векове за цялото човечество.
Не, тази рана не е нейната, за да я излекува сама.
Не, тя не е слаба в своя стремеж да бъде във взаимна зависимост

Ако искаш да промениш света ... обичай жена
докрай,
докато тя ти вярва,
докато нейните инстинкти, виденията й, гласът й,
творчеството й, страстта й,
нейната дива природа се върне при нея -
докато тя се превърне в Силата на Любовта - по-мощна,
отколкото всички демони, които се стремят да я девалвират…


Блогове
Блоговете се актуализират на всеки 5 минути