Блогове


stimi
59, Симеоновград, България

"Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща.
Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това,…


stimi
59, Симеоновград, България

"Когато се зарадваш на простите неща

Нима това не е целувката на ангел
Когато осъзнаеш, че си частица от света
Нима това не е целувката на ангел.
Когато се събудиш по-смел на сутринта
В съня ти знай,целунал те е ангел.
Когато от победа се откажеш, в името на любовта
Във битката целунал те е ангел.
Когато можеш достойно всичко да простиш
Тогава знай целунал те е ангел
Когато паднеш, но пак отново продължиш
Тогава знай целунал те е ангел."
Умееш ли от хаоса хармония да създадеш
Усещаш ли? целунал те е ангел
След порива да се стремиш, усетиш ли кога…


stimi
59, Симеоновград, България

Има мигове - пълни с очи.

Има мигове толкова топли.
Има мигове, като лъчи.
Има мигове празни - сиротни.
Има мигове - през глава.
Има мигове зверски красиви.
Има мигове на лъжа.
Има мигове много щастливи.
Има мигове, като море.
Има мигове лесни и прости.
Има мигове - синьо небе.
Има мигове - грозни и пошли.
Има мигове давещи с кал.
Има мигове - парещи вопли.
Има мигове пълна печал.
Има мигове раждащи нощи.
Има мигове на предел.
Има мигове с вик и причина.
Има мигове, като орел.
Има мигове - грозна картина.
Има мигове на Живот.
Има мигове пълни с безбрежност.
Има мигове, като хобот.
Има мигове на надежда.
Има мигове - режещи с нож.
Има мигове в страст полудели.
Има мигове - пълни с…


08.04.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Днес ще ти разкажа за хората:

Хората винаги изоставят точно,
когато се нуждаеш от тях и се завръщат,
когато те имат нужда от теб.
(Но това са хора, които се нуждаят от помощ.)
Понякога са толкова жестоки,
а могат да бъдат добри.
Могат толкова много неща,
стига да искат.
... Но те гледат себе си,
всички гледат себе си,
но не и в себе си.
Не поглеждат там,
във малката Вселена на света си.
И имат нужда от любов,
но рядко дават такава.
Или пък търсят нещо в замяна...
Хората винаги изоставят точно,
когато се нуждаеш от тях...
Бързо забравят доброто
и те захвърлят.
И ако можеха да видят
света през моите очи,
щяха да видят Рая...,
тук на Земята.
Хората са толкова странни понякога,
но…


stimi
59, Симеоновград, България

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!

Защото те обичам. За това.


caribiana


stimi
59, Симеоновград, България

Имаш ли кураж да ме обичаш?

Имаш ли кураж да ме обичаш?

Животът ми е пареща пустиня.
Всеки оазис в нея е мираж...
Но ако тебе някъде те има
при мен да дойдеш имаш ли кураж?


автор: Avis_Rara_83


stimi
59, Симеоновград, България

Как се влюбваме?

Да паднеш в плен на любовта не е като да паднеш в дупка. По-скоро е като да попаднеш в космоса. Като да отскочиш от своята частна планета до планетата на някой друг, за да я посетиш. И когато стигнеш там, откриваш, че всичко е различно: цветята, животните, цветовете, в които хората се обличат.

Да попаднеш в плен на любовта е една голяма изненада, защото до този момент си смятал, че си имаш всичко на своята планета и това, по някакъв начин, е било истина, но след това някой те е повикал през пространството и единственият начин да стигнеш до…


22.03.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Събота

Във събота - след липовия чай
заплитам си косата с пеперуди.
Вълшебен прах в очите - морски чайки,
запалвам с дъх фенерчетата на светулките.
Във събота започвам да мечтая.
Записвам в облаците всяка моя мисъл.
Небето става розово и слънцето -
с лъчите си ги гали и орисва.
Във събота - частичка съм от лятото,
преставам да съм строга и ревнива.
Във събота съм малкото момиченце,
което със пчелите мед събира.
Във събота - отвътре ставам песен
и в два акорда всичко ти прощавам.
Усмихвам се - целувам те и весела
с целувката рефрена ти дарявам.
Във събота - ухая на морето
и от вълните му съм по - пенлива
по - синя съм и по - дълбока,
ти…


20.07.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже…


20.07.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Искам да ти подаря слънцето,

Но то е безкрайно далече,
Затова ти подарявам усмивката си –
За да те топли
Искам да ти подаря вятъра,
Но той е неуловим,
Затова ти подарявам ръцете си,
За да те милват и носят покой
Искам да ти подаря звездите,
Но те са недостижими,
Затова ти подарявам очите си –
За да светят за теб
Искам да ти подаря морето,
Но то е необятно
Затова ти подарявам сърцето си
За да бъде тих пристан,единствено твой
Искам да ти подаря една вселена,
Цялата – само за теб
С всичките и слънца,планети,
Звезди,спътници и метеори...
И понеже не мога
Ти подарявам душата си,
Подарявам ти тялото си
Всичко от което съм направена
И което съм...
Една малка човешка вселена
С цялата й…


Блогове
Блоговете се актуализират на всеки 5 минути