Блогове


06.06.2015
stimi
59, Симеоновград, България

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх.…


02.04.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Има мигове - пълни с очи.

Има мигове толкова топли.
Има мигове, като лъчи.
Има мигове празни - сиротни.
Има мигове - през глава.
Има мигове зверски красиви.
Има мигове на лъжа.
Има мигове много щастливи.
Има мигове, като море.
Има мигове лесни и прости.
Има мигове - синьо небе.
Има мигове - грозни и пошли.
Има мигове давещи с кал.
Има мигове - парещи вопли.
Има мигове пълна печал.
Има мигове раждащи нощи.
Има мигове на предел.
Има мигове с вик и причина.
Има мигове, като орел.
Има мигове - грозна картина.
Има мигове на Живот.
Има мигове пълни с безбрежност.
Има мигове, като хобот.
Има мигове на надежда.
Има мигове - режещи с нож.
Има мигове в страст полудели.
Има мигове - пълни с…


24.09.2017
stimi
59, Симеоновград, България

Когато... виното горчи. Когато слънцето се стича

по залез в моите очи - тогава точно... те обичам!

Когато Любовта мълчи в бездомните очи на мрака –
тогава точно! – ми личи... Че мога... дълго да те чакам!

Когато лятото... е вик. Който... през зимата угасва.
Когато аз съм... само миг! Откраднат. Но така ти пасва!

Когато вечер, у дома, пия мастилото на здрача –
тогава точно! – съм сама. Тогава точно... ми се плаче.

Но как да стопля твоя сън, ако те няма... във неделя?!
И всички улици навън - тогава точно! – ни разделят!

И как света да променя? Да го изкъпя, да го среша...
Когато... точно през деня!…


17.09.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Какво и трябва на една жена...

Блага дума..Цвете и целувка...
Какво и трябва на една жена?
Малко само повече разбиране,
и ще бъде твоя вечно тя...

Ласка нежна..Обич.. Уважение..
И сърцето нейно ще трепти..
Без излишна грубост, без съмнение..
Чудеса за теб ще сътвори...

Страстен поглед..Трепет и желание
Любовта в очите твои да чете
А, не да слуша вечни оправдания
как млад си бил, почти като дете..

Мъжка твърдост..Сигурност и зрялост..
Това и търси винаги една жена..
Ако си такъв, то знай че с радост,
ще бъде с теб дори, и след смъртта...

Добромир Радев


30.09.2013
stimi
59, Симеоновград, България

Дядо Боже...


Дядо Боже, знам не спиш,
аз съм Насето-от пети.
До етажа знам ще се качиш,
но във входа лампата не свети.
Дядо Боже, имам си молба,
татенцето утре заминава.
Там към чуждата земя,
мама тук със нас остава.
Помогни му дядо,помогни,
там парички да направи!
Ангелчета дядо му прати,
дай му силички и здраве!
Дядо Боже, помогни на нас!
Помогни на болната сестричка!
Тя угасва дядо, час след час,
а пък мама пали й свещичка.
Дядо Боже, моля се на теб!
А на друг на кой да се помоля?
На вратата ни да няма креп.
Моля ти се, Боже,моля!
Дядо Боже, знам не спиш,
моли ти се Насето-от пети.
Чувам дядо как шептиш:
-Вярвай Насе, Господа ще свети!
Мили Боже, Ти си ми…


stimi
59, Симеоновград, България

Боядисах душата си. Празнично.
Сто дъги в нея днес се пресичат.
Възкресих и мечтите си страстни,
пожелах си любов, т.е. всичко.
Сам измих на врага си ръцете.
Снех вината му, в мир го облякох:
вместо трънен венец – бяло цвете,
вместо чаша отрова пък – мляко.
Светлина пожелах си да блесне,
та със слънце замесих погача.
Ругатните превърнах във песни
и разсмях тези, дето все плачат.
И ми стана красиво. Христово.
Празник правят и няколко строфи.
Щом след злото възкръсваш отново,
без съмнение – значи любов е.


stimi
59, Симеоновград, България

Изгубих те
Странно.
Аз ли те имах - ти ли ме нямаше.
Себе си ли залъгвах - илюзия ли са гларусите,
летяха ли над нас,
но пък и бриза си спомням добре
и развятата мъжка риза и твоите рамене.

Не ми се пише.
Ужасна съм.
Пишех ли някога - бе ли или не бе.
Можех ли да го правя - правя ли го добре,
целува ли ме с вятъра,
случи ли се онази нощ, когато в ръцете ти цялата
пулсирах и пиех любов.

Намира ми се.
Тебе.
Имах ли те - ти ли ме нямаше.
Аз ли се залъгвах - мираж ли са гларусите,
измачканата ти риза,
влажните ми очи - жадните ти устни, мокрите ми коси,
взривът насъщен…


stimi
59, Симеоновград, България

Има жени, които докосват всяка твоя клетка...
Жени , които обезличават всички други...
Жени, които преобръщат целия ти свят
и те карат да покажеш най-доброто от себе си...
Жени, които ако излязат от живота ти -
те оставят опустошен и полужив.
А ако успееш да ги запазиш -
превръщат живота ти в рай..


stimi
59, Симеоновград, България

Не ме разбирай...

Навярно те обичам по-различно.
Не точно както си си го представял.
Но съм такава и ... така обичам.
По-тихо. По-дълбоко. До забрава.
И няма да съм тази, дето
ще ти сервира някакви дълбоки драми.
Аз просто пазя всичко във сърцето си.
Това е обич, знаеш ли...не знаме.
И някак ми е глупаво да я доказвам
с безсмислената показност, която
отвън е шарена, а вътре - празна.
За мене обичта е ... свята.
А другото е вятър и мъгла...
Цъфти лудешки, после прецъфтява...
И аз не мисля, че това е любовта.
Любов е нещото, което продължава
дори когато мине пролетта,
дори когато пъстрите цветчета
полегнат тихо мъртви във пръстта.
Но любовта остава. И им свети.
И не, не чакам…


stimi
59, Симеоновград, България

Такава съм

Не мога да си сложа капаци на очите
(прозорците си даже не крия зад пердета).
Такава съм - личи си, когато заобичам,
когато ми откраднат душата и сърцето.

Не мога да се свия, от страх, във някой ъгъл.
Да чакам, да треперя - дано ме забележат.
Защо да се надявам? Защо да се залъгвам?
Направо изразявам и чувства и копнежи.

Не се боя от отказ, от грешки и провали.
(Бои се онзи, който не може да обича,
без вечно да очаква във отговор медали,
с които свойто его надменно да окичва.)

Не мога да допусна, от смут и безпокойство,
една голяма обич ей тъй - да си отиде...
(Да скриеш, че обичаш съвсем…


Блогове
Блоговете се актуализират на всеки 5 минути